Свети Николай пази семейството, рода, имота и имането
6 декември - Никулден – Свети Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец (Saint Nicholas the Wonderworker). Ден на банкера и Ден на донора. Ден на град Бургас.
Свети Николай пази фамилията, рода, парцела и имането. Покровител на моряците, търговците, банкерите и пандизчиите. Светията използвал цялото си богато завещание за подаяние, без да търси световна популярност. Когато разделяли Света на Свети Никола се паднала водата. Във всяка българска къща се подготвя риба. Постни гозби от сърмички, фасул и царевица украсяват платата. Обредни ароматни хлебове ухаят вкъщи. Трапезата не се подвига на този ден.
Свети Никола Мирликийски Чудотворец е източноримски свещеник, свещеник на град Мира Ликийска в региона Ликия. Приживе Никола Мирликийски е прочут като съперник на езичеството и арианството. Българското име на светеца е Никола. “Николай ” е русизъм, който се постанова след църковните промени на съветския патриарх Никон през 1654 година До тогава името на светеца на съветски се произнася като «Нико́ла», а на украински — " Микола ".
Свети Никола е роден през втората половина на 3 век. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, свещеник на град Патра, приел племенника си в храма и от тук нататък той щял да му служи до края на дните си. За разлика от множеството свои събратя светци, Николай починал в респект и самопризнание на напреднала възраст. Не изпитал мощно изтезание на преследвачи и екзекутори, само че изпилат насладата да даваш, без никой да знае за това, без нищо да очакваш от това. Когато умрели родителите му, раздал своя парцел и никой даже не научил какво е направил.
Преданието споделя по какъв начин избавил един обеднял човек с три дъщери. Когато изгубил всичките си пари, индивидът бил решен на всичко, да продаде дъщерите си даже. Но светецът не разрешил това да стане. Една нощ разореният получил непредвиден подарък – торбичка с жълтици. С нея оженил едната си щерка за богат младоженец, заживяла тя добре. После получил нов подарък – торбичка с жълтици и за втората си щерка. После – за третата. Накрая и за себе си намерил жълтици. Хукнал да гони странника, който му подхвърлил парите, тичал след него бездиханно, в мига, в който съвсем го застигнал, съзрял в него Божия делегат, осъзнал, че единствено подобен можел да бъде той, единствено свят можел да бъде непредвидения подарък, който го избавил от грях. Сигурно от този момент почитат св. Николай като покровител на парцела и парите.
Веднъж тръгнал да се поклони на Божи гроб. В морето се разярила стихия, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е починал. Свети Николай възкресил моряка и с молитва успокоил морето. Оттогава пък би трябвало да е останала славата му на заповедник на морските стихии и покровител на моряците. В жестокото за християните време при императорите Диоклециан и Галерий св. Никола бил свещеник в град Мир. Много мъчения и гибел видели очите му. На Възкресение Христово в Никодимия в храма били изгорели 20 000 души. Мнозина били хвърлени в пандизите. Затворен бил и свещеник Николай. Спасително се оказало времето на Константин Велики, който освен прекратил гоненията, само че и самичък приел християнството.
През 325 година бил призован Първият космополитен събор в Никея. Присъствали всичките тогавашни 318 епископи. Огромна заслуга за разбирателството, реализирано след дълги полемики на този събор, имал свещеник св. Никола. Всичките му каузи до края на живота му през 342 година имали цел да умиротворяват, да закрилят, да дават излекуване. Постигал го с чудна лекост, наричали го Чудотворец. Погребали го в катедралата на град Мир и измежду вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи излекуване. През средновековието 1099 година мощите му са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари, Италия където се пазят и до през днешния ден. По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата черква на разнообразни поместни православни църкви; такава парченце се пази и уважава и в храма “Св. Николай ” в София.
В България се празува Никулден — на 6 декември и на 9 май – Св. Николай Летни. В Германия, Холандия и Белгия празникът е на децата. Те поставят обувките си на открито и, в случай че са били послушни през годината, ще открият в тях шоколади, бонбони и дарове. Но в случай че децата били неприятни през годината ще видят в обувките си въглени и съчки.
Ето няколко забавни обичаи и традиции към празника:
На Никулден не се плава в намерено море, а първата хваната риба на 6-ти декември би трябвало да се изяде от риболовците. След празничната вечеря костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в течаща вода, с цел да бъдат всички членове на фамилията здрави през цялата година. Запазва се единствено костта от главата на рибата, защото се приема, че има формата на кръст. Хората имат вяра, че костта е лековита, по тази причина се пришива към шапката на новороденото, с цел да го пази от зли очи и заболявания.
